Когато имаш адски много неща за довършване в една къща, намирането на пресечената точка между финанси, подходящ момент, желания и нужди е особено важно. И понеже вече мъдрим с какво да облицоваме пода на балконите, цокъла на къщата и един бетонен кютук, на дневен ред се завърна въпросът: “Да затваряме ли долната тераса с нещо и с какво?”

Спряхме се на идеята за проста дървена носеща конструкция от 5 Г-образни, свързани под прав ъгъл греди (и подходящите диагонали), евентуално с панели железен парапет между тях, повтарящ мотивите от горния (който още не е довършен, така че модела на картинката е примерен). Можем да използваме опита си от бараката и да потърсим помощ само за закрепването на гредите и евентуално навеса, покриващ разликите в ширината на горната и долната тераса, а с останалото да се справим сами или на някой следващ етап.

“Остъкляването” можем да направим по 2 начина, като най-лесния ще е тип “парник” с  прозрачни PVC ветроупорни завеси. По груби сметки един такъв панел 270/80 см излиза около 60 лв. В същия ценови диапазон е и варианта с поликарбонатните прозорци в дървена рамка, който вече експериментирахме при бараката. При това панелите могат да се направят на няколко части, като някои от тях да са отваряеми.

Обосновка

Парапет на долната тераса във всички случаи е нужен, височината е около 1,7м в най-стръмната част. Остъкляването с алуминиева или PVC дограма, въпреки изкушението “поръчваш, монтират, забравяш” отпадна заради високата цена и необратимостта. През лятото предпочитаме да е проветриво, в дъждовно време да е сухо, през зимата да не навява сняг чак до входната врата. Държим да влиза много светлина през зимата, но не и да е прекалено слънчево през лятото. Не ни се занимава отново с бюрокрация, така че навеса трябва да се води “паянтова/преместваема конструкция” или просто малко по-широка интерпретация на парапет за тераса.

Произволна част от навеса трябва да може да се разглоби и прекрои според новите ни нужди след някоя друга година, когато “усвоим” и полянката до терасата в покрита с декинг платформа за посядване/излежаване в приятна компания.

***

Идеята е само грубо нахвърляна, защото от опит знаем, че при нас всичко се променя в движение и често това, което ми е по-лесно да начертая не е съвсем това, което ни е по-лесно да направим с трион, чук и отвертка

Вчера тихо и кротко (заради един изваден мъдрец) отбелязахме втората си година тук. То всъщност след първите 6 месеца, когато се похвалихме, че сме живи, не сме се сещали да празнуваме деня на голямото местене. Първата годишнина я отпразнувахме на кварталния курбан и в строеж на барака.

Равносметката, накратко:

1. Добутахме докрай цялата документация за къщата

Получихме Акт 16 (или както официално се нарича: “Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория”), с това успяхме да минем от стопански на битов ток в края на отоплителния сезон и да сключим договор с ВиК, за да можем да си плащаме водата. Взехме адрес, сложихме си номерче на вратата (ура, получаваме си пощата!) и даже гласувахме за сефте в кварталната секция. Все още се изприщвам и припотявам, минавайки покрай сградата на общината, но с времето ще ми мине

 2. Решихме частично отоплението в къщи

Миналото лято сложихме климатик в голямата стая на долния етаж, който избрахме така, че освен нея да може да затопля отвореното стълбище и коридора на горния етаж. В по-топлите зимни дни се справя и с едната от стаите горе при отворена врата. За останалите стаи все още ползваме конвектор, духалка и халогенна печка, но все пак миналата зима най-високата ни сметка за ток беше 230 лв, беше ни топло и уютно… и не се налагаше да нахлюпваме ушанки, като излизаме в коридора .

Вероятно ще дублираме и горе с един климатик, но не бързаме. При тази техника по-дългото кумене се отразява добре на джоба.

3. Позапълнихме малко стаите с мебели

След като направихме бараката и решихме, че няма да правим втора баня на долния етаж, а в помещението ще наредим стелажи и ще използваме като килер, изведнъж се оказа, че дневната изглежда по-добре без кашони и има място и за мебели .

От 2 фотьойла Смарти на ТЕД (иначе казано 2 дюшечета с нормални размери, които могат да се сгънат като кресло) и ушити от мен възглавници с ленени калъфки и пълнеж от дунапренени топчета направих импровизирано диванче, което осигурява удобство за спане на 2-ма гости и място за четене с чаша чай през деня.

Поръчахме на най-готиния майстор на мебели в околността (благодарим, Любо!) ъглова секция с книжни рафтове и гардероб за връхни дрехи и обувки. Не знам как успяват да се размножат дрехите ни, но все не им стига място… а разполагаме с почти 2 пъти повече площ от квартирата ни в София и много повече гардероби.

Част от книгите и шевната машина успях да наместя в шкаф към секцията и 2 Ikea Expedit ниски етажерки и така запълних и стената под прозореца. Остава ми да подменя старите мебели на моето работно място и да запълня и останалите външни стени с ламперия и етажерки за книги и поне в дневната ще мирясам.

Старите мебели се разглобяват на плоскости и се ползват за стилажите в бараката и килера. Не ми хрумна за какво друго да използвам старо ПДЧ, въпреки че видяхме как едни съседи са направили старите си секции на кофраж

А, да… дозапълнихме кухнята с още кухненски шкафове, изтеглящ се плот за индукционния котлон и малко допълнителни и на удобни места контакти.

4. Напреднахме с терасата на 2-ри етаж

Щеше ми се да докладвам, че е напълно готова, но остава да сложим няколко напречни греди, за да не се изхлузи някой под парапета . След дълго обмисляне панели от заварени метални пръчки ли ще правим, макраме от въжета или ще закрепваме плексигласови правоъгълници, накрая се спряхме на класическото местно решение за селска къща. Дотук терасата ни изяде почти хилядарка и наистина не ни се влагат прекалено много средства за място, където излизаме за 10-тина мин дневно, основно да полеем цветята и да простираме. Иначе направихме нова замазка (старата за 4 години замина по малко с всеки дъжд и метла) и сложихме гранитогрес.

5. Земеделските ни постижения за годината

Все още не сме намерили време за повдигнатите си лехи, нито за окончателното оформяне на зоните в двора, но вече успяваме да задоволим нуждите си от домати, краставици, тиквички, чесън, лук, почти за праз… и моята нестихваща страст към спанак и лапад. Имаме нови дръвчета, няколко лози, нови малини, касис, хинап. И правим страхотен сироп от джанки.

6. И някои неща, които са още на “чертожната дъска”

Все още очакваме старта на навеса за долната тераса. Идеята е да можем да затваряме тази площадка през зимата (малко завет) и да покрием разликите в ширините на 2-те тераси с някакво покривче от поликарбонат, за да не се мокри при дъжд. След навеса ще трябва да направим и настилката на терасата, че арматурата вече се подава.

Наложително е да направим каменен цокъл на къщата. Все още между 20 см и метър в долната част стои на шпакловка и на места е тръгнала да се отчупва.

Ламперията на вътрешните стени и тавана ще си я слагаме сами, но все не можем да намерим време в подходящия сезон. Не мога да намеря време да довърша и проекта за работното си място (основно защото променям концепцията в движение всеки път, когато се захвана с това). Библиотеката-стена в кабинета на Прасунсен вече е скицирана и с уговорка да се започва, та поне това ще стане до месец.

И опит, който трудно се измерва материално…

За 2 години тук все още не изпитваме необходимост от кола. Свикнахме да се съобразяваме с нежеланието на таксиметровите шофьори да работят вечер след 7, през уикенда, на празници, около обяд и изобщо когато на нас ни е много важно непременно да вземем такси. Все по-рядко ходим до София (основно на зъболекар) и метрото от гарата ни е удобно. Свикнахме с недоразумението БДЖ и пътуването с влак Своге-София вече ни вкарва в кошмари само когато бързаме за летището.

С няколкото нови магазина за хранителни стоки в центъра и след като открихме всички в квартала, пазаруването на храна и домашни консумативи вече не е проблем. Открихме добре заредено магазинче на 2 мин от къщи по равна улица, което работи дори и в неделя.

Почти всичко останало пазаруваме онлайн. Освен тротоарни плочки, пясък, цимент и дървен материал – поради високата цена за доставка за тези неща обикаляме местните строителни магазини и наемаме камионче, затова подобни набези за материали свикнахме да планираме внимателно и с идея за бъдещето.

Не скучаем. Не ни остава време за безцелно излежаване в неделя, но и не изпитваме необходимост. Винаги има какво интересно да се прави в двора или по къщата, а и вече имаме място за повече инструменти. Наблягаме на ръчните, защото обикновено свободно време през деня се появява, когато няма ток .

Научихме се да правим сами доста неща. Освен, че в топлия и сух сезон трудно намираш свободни майстори, които да стават (тук абсолютно всички строят и дострояват нещо по къщите си от ранна пролет до късна есен), оказа се, че ни е приятно. Забавляваме се и се радваме, когато стане добре. Изпипваме по-внимателно някои важни детайли.

И се готвим за момента, в който махала в края на Своге ще ни се струва прекалено градско и ще ни хрумне да забегнем съвсем off-grid

В неделя закачихме къщичката ни за птици в края на парапета на терасата (признавам, не е най-подходящото място) и си припомних исландската мания към тази дворна декорация. Ето някои модели, в случай, че се запалите да си направите собствена:

Оригинална кула – фар за птици, Хафнарфьордур

С удобна пейка в същите цветове, за желаещите да погледат хвъркатия живот.

В бяло и синьо, Хафнарфьордур

Къщичката за птички, саксиите и детската къщурка са с цветовете на голямата къща. Толкова ми хареса композицията, че обикалях оградата да разглеждам сума ти време… вероятно собствениците щяха да извикат полиция, ако не беше полунощ .

Класическа дървена къща, Хафнарфьордур

С уважение към детайлите и от материал, който се намира навсякъде – щеше да е перфектна, но ми се стори монтирана прекалено ниско, за да е безопасно за птиците.

Още една дървена в Хафнарфьордур

Тъкмо се чудех няма ли котки в тази страна, че поставят къщите за птици толкова удобно за катерещи се хищници и видях исландска котка – дремеше мързеливо в същия двор.

Котките тук са много лениви, гальовни към непознати и почти всички, които видяхме бяха със звънчета на шията. Вероятно точно за да не тормозят пернатите.

Хранилка за птици с ветропоказател, предградие на Рейкявик

 Декорирана къщичка, Рейкявик

В столицата архитектурата за хора и птици беше по-безинтересна и стандартна. Все пак откриваме една странно декорирана къщичка. Оказва се част от арт фестивала Undir Berum Himni (така де, на открито), пръснат из целия Рейкявик.

Птичия комплекс, Хверагерди

Кръстих го така, защото на това ми заприлича това шарено убежище за птици близо до геотермалния парк в селцето.

В бяло и червено, Кефлавик

Загледах се в градинските джуджета – ябълки и съм пропуснала да забележа къщичката на заден план. Отново в цветовете на голямата къща (бели стени, червен покрив, детайл с дървесен цвят). Тук хората обичат да вапцат всичко хармонично, дори когато става дума за няколко дъски и стара гофрирана ламарина.

***

Кратко пътеписче за юнското ни трамбоване из 4-те исландски града има тук.

Умирам за кутии. Всякакви размери и видове: дървени, пластмасови, текстилни с носещ картон, полиетиленови с оформящ ръб, от големи за над гардероба до съвсем малки за дребни джиджавки. Душата ми страда, ако хаосът в къщи не е сортиран в кутии или в най-лошия случай – в кашони.

Покрай една идея, свързана с шперплат, попаднах на онлайн магазин за арт материали и се изкуших да си накупя 4 кутии: за бижута и чай. Комбинация дърво с шперплат, чисти, без никаква декорация или лак. После се зачудих какво точно ще ги правя и ми хрумна ми да добавя към коледните подаръци и по нещо ръчно изработено. Е добре де – полуръчно декорирано, защото нито за правене на самите кутии, нито за истинско творене върху тях имах време.

Резултатът: 2 кутии с декупаж и напукващ ефект в синьо/бяло, които са вече в ръцете на новите си собственички. Надявам се да са им харесали

 Използвани материали

1. Дървена кутия – книга и дървена ракла с чекмеджета;
2. Оризова хартия за декупаж със сини рози;
3. Бяла акрилна боя (мат) за дърво и метал, останала от проекта за цигански ратан;
4. Едностепенен напукващ медиум на Pentart за ефекта “олющена боя” (опаковка 20мл е напълно достатъчна и остана);
5. Синя акрилна боя (индиго) на Pentart (от бурканчето от 50мл съм изразходвала около 1/3);
6. “Матов салфетен лак” на водна основа за декупаж от 50мл на Marabu и “Универсално лепило за декупаж и лак в едно” от 20мл на Pentart. Достатъчно е само едното, на мен просто не ми допадна лъскавия ефект на лепилото на Pentart. Лакът може да служи и за финишно покритие на цялата кутия. Използвала съм около 1/3 от двете опаковки.

С материалите се снабдих от ideahobby.bg и store.bg. Понеже ми е първи опит и с двете техники, наложи се да изгледам няколко видео урока, предоставени от ideahobby.bg.

Някъде през лятото на 2013-та ни хрумна, че е крайно време да довършим парапета на горната тераса и да удължим някак си покрива на долната с нещо като навес. А защо не и с конструкция за остъкляване (или поне покриване с полиетиленови ветроупорни завеси). Дори направих примерен проект, с който да стартираме работата.

Обаче докато се накумим, покрием горната тераса с гранитогрес, открием подходящи материали и дочакаме обичайната бригада за по-тежката работа (един съсед с някой от племенниците му) да се освободи, септември преполови. В последния сух ден на месеца, прибирайки се от пазар, заварихме майстора и калфата да прехвърлят дървени греди директно над заключената дворна порта . До вечерта конструкцията на навеса беше готова, а малко преди да завием последния болт заваля и първия проливен дъжд от месеци насам.

Започнахме надбягването с есента. Днес 2-3 слънчеви часа към обяд, когато зарязвам всичко, за да положа един слой акрилен лак  и да има шанс да изсъхне преди първите капки дъжд. Утре безветрие, за да изшлайфаме дъските за парапета горе… после седмица, през която седим пред компютрите и скърцаме със зъби, чакайки доставката на коларски болтове (с размер, за който не бяха и чували в Своге, че съществува) и разочарованието, когато свършиха изненадващо 3 дъски преди финала и разбрахме, че са ни пратили по-малко. После отново чакане на доставка на лак за трета ръка на навеса, боя (никога не е излишна, ако е в черно или бяло), някой друг слънчев час и вапцане на дъски.

Малко попътувахме (и вместо край морето, се разхождахме из железарските магазини в търсене на заветните крепежни елементи), но до началото на ноември успяхме да направим достатъчно здрав покрив на навеса и да довършим парапета на горната тераса.

Почти готовия навес

Отказахме се от идеята за прозрачен покрив от поликарбонат: при дъжд ще трополи много неприятно точно до спалнята ни, не пази сянка и след време става особено неприятно захабен за гледане (това го видяхме при няколко навеса на къщи в квартала). Спряхме се на ондулин, като евтин и лесен за употреба материал. Наложи се да добавим напречни дъски в конструкцията на покрива, за да не провисват листовете ондулин, но се получи лесна за ремонт конструкция.

Доста се чудехме с какво да защитим ъгъла между терасата и покрива на навеса, но накрая открихме чудото, наречено битумна хидроизолационна лента с алуминиево фолио. Гъвкава, мека, залепва отлично и по неравни повърхности и е идеален заместител на досадната за монтиране ламарина.

Иска още малко работа, за да направим парапет и на навеса, както и да поръчаме ветроупорните завеси. Предвид меката зима, тази година можем да изтеглим строителния сезон още от април.

Рокерско парапетче с катарами

Идеята беше да не дупчим железните винкели, за да изглеждат добре дори и ако сменим концепцията нататък. Дъските трябваше да могат да се демонтират лесно, за да имаме удобен достъп до покрива на навеса за ремонти / достигане на изтървани предмети, но при така сложени по 3 дъски на пано дори няма нужда от махането им.

От гредите за навеса останаха доста парчетии и решихме да отрежем от тях планките за парапета – квадрат с 4 отвора за болтове, който ще придържа дъските като с катарами на металните винкели.

Да, наистина, не е добра идея напречното рязане на дървен материал, но след импрегнирането с безир и старателното им киснене в акрилна боя, явно планките са станали достатъчно здрави и не се разцепиха от жегите и студовете. Засега.

В Своге липсва свестен дървен материал и парапетът ни е от кофражни дъски. Наложи се да ги чистя от мухъл, рендосваме, шлайфаме, импрегнираме… чакахме ги да се напукат и запълвах процепи с кит за дърво, но след боядисването не мръднаха повече. Довършването на парапета ни струваше под 40 лв заедно с болтовете и боята, така че и да се наложи да подменим някоя дъска, няма да фалираме от това. Просто ще е досадно губене на време.

Взехме 2 ниски бели Expedit етажерки от IKEA още преди да имаме идея как ще обзаведем хола и цяла година ни вършеха чудесна работа за прибиране на багаж и книги в пространството под прозореца. Обаче дневната ни вече е с новите си мебели, икейщините стоят малко като цветова кръпка, а и са непрактични като етажерка за книги: прекалено дълбоки за 1 ред и неудобни за ползване за 2 реда.

Хрумна ми да направим нещо като изтеглящи се кутии, на които предната част да е за книги, а задната – за дребни вещи, които се ползват по-рядко (примерно резервните ел. крушки или играчките за елха). Направих примерен проект на Sketchup, за общия дизайн и габаритите.

Трябваше да е от здрав, но с малка дебелина материал, за да не отнема много от полезната площ и се спряхме на 8 мм шперплат.

Макетът от картон е полезен за проверка на размерите, къде да е разделителя и доколко са удобни за ползване разделът за книги и кутията за дребни вещи.

Конструкцията претърпя промяна и накрая се спряхме на тази изчистена сглобка с минималното количество зъбци на страна. Чертеж с размерите (в милиметри) има в този файл: razmeri.pdf.

Първият вариант беше с повече, но по-малки зъбци и се оказа, че освен повечето рязане, напасването и залепването също са по-проблемни. Довършихме кутията и я използваме и нея (всъщност сложена в етажерката и напълнена с книги и вещи не се различава от другите).

При окончателния вариант проявихме известна креативност при лепенето. Уверявам ви, че не пострада нито една бутилка бира :D.

След като лепилото изсъхне добре (при нас на следващия ден, защото правихме кутиите през зимата), страниците се почистват добре със ситна шкурка от останали петна лепило, ръбовете се заглаждат добре (може да се заоблят малко) и се дооправят дребни неравности по стените. За дръжка използвахме готова стругована дървена шпилка с диаметър 1см (продават ги на парче с дължина 1 метър в строителните хипермаркети, нашите са от Баухаус).

Естественият цвят на фурнира стои много добре с бялата версия на Expedit, но на мен ми беше необходим плавен преход към цветовата гама на останалите мебели, затова лакирах кутиите с водоразтворим лак с подходящия оттенък.

За да може плавно да се плъзга пълната кутия по повърхността на етажерката без да я надрасква, може залепите на дъното й от мъхнатите краченца за Expedit или мъхнатата част на лента велкро (но задължително по посока на движението). Пълната кутия може да бъде доста тежка, така че сложете “плъзгачи” на повече места по повърхността.

Понеже ни писна да правим едно и също, а и с 4 еднакви кутии композицията щеше да е скучна, добавихме етажерка за вино. Наложи се да я преправяме в движение, за да е стабилна (добавихме гръб и странични стени) и не се получи много добре, затова за нея няма да давам размери.

От дървените кутии за вино стават удобни чекмеджета за дребни вещи (лъжички, сламки, тапи за вино, тирбушони и т.н.).

Общата композиция завършихме с перваз от шперплат за под прозорците и по този начин решихме проблема на Expedit с первазите за ламинат на пода.

Дълго време дневната стоя със старите мебели 2-ра употреба, които бяхме купували преди 10-тина години за квартирата си… просто защото нямах идея как да сместя хол (с място за спане за гости), трапезария, офис и гардеробна в 18 кв.м. пространство, едната страна на което е заета от стълбище, а другите 2 – от прозорец и врата.

Малко по малко за 3-те години тук запълнихме всички свободни кътчета в стаята с нови мебели и остана моето работно място. Някак си ъгълът, в който бях застанала временно в началото, се оказа с най-добро осветление и достатъчно добра гледка, за да си почиват очите ми.

Трябваше да се съобразя с цветовете в останалата част на стаята и двора, както и с факта, че няма вариант да се получи лек и изчистен дизайн, ако искам да събера всичките си вещи.

Проектирах секция с 3 използваеми страни с шкафове, голямо чекмедже за спално бельо за гости и етажерки, както и долепена под ъгъл до нея стенна полу-секция, която да побира канцеларщини, малко книги и всичко останало, необходимо ми за работа изцяло от къщи, без варианта “това ще го стоваря в офиса”.

От старите мебели остана само бюрото, което вече ми стои като кръпка, но тъй като това ще е последната мебел, която ще поръчвам за тази стая, ще си оставя още няколко месеца за отлежаване на идеи и коригиране на минали грешки.

С реализацията се зае отново Любо, собственикът на малък мебелен цех в с. Искрец и получих точно това, което бях подала като чертежи и размери (с отчитане на малките корекции, които бяхме уточнили при огледа) – здрави и напълно по мярка мебели за стая с крив под и липса на прави ъгли :).

Доволни сме от резултата, защото се получи наистина много удобна стая, а оранжевото в повече от цвета на ПДЧ-то подтиснахме с бели кутии и бяла ламперия по-късно.

“Офисът” ми се помещава в североизточния ъгъл на дневната – стая с 3 външни стени. Импровизираният ни диван също е разположен по северната стена, която е студена на пипане 9 месеца годишно. Идеята да покрием 2-те стени (и прилежащите им ъгли) с дърво ни хрумна още през първата зима, но обзавеждането се проточи дълго и се захванахме с тази работа едва това лято.

Голямата дилема на каква скара да ковем ламперията, за да не намалим допълнително размерите на и без това малката стая с изчислени до милиметри мебели решихме с отпадъците от 8мм шперплат, който остана от направата на кутиите за IKEA Expedit и первазите.

Нарязахме шперплата на широки ленти и го закрепихме на 3 места хоризонтално по стените. В празните места между лентите налепихме 3мм термотапет с алуминиево покритие – просто имахме останали няколко ролки от друга идея и се чудехме какво да ги правим, за да не заемат излишно място в килера. Ламперията е с дебелина 15мм, така че загубата от пространство се получи под резервите, които бях оставила за стаята и не се наложи да пренареждаме мебели :).

Горната лента шперплат е по-широка и монтирана високо до тавана за изолация на стената над ламперията… а и служи за цветови контраст. Долната лента пуснахме до пода. Ламперията е обкантена с ъглови первази, боядисани в бяло .

В Своге успяхме да намерим само някаква много нискокачествена (но пък евтина) ламперия и това реши и въпроса с външния вид: дъските са боядисани поотделно преди монтажа с разредена бяла акрилна боя за дърво, така че текстурата и различното оцветяване леко да прозират, а винтовете са видими, с грубо боядисани с боя глави.

Идеята ми бе чрез грубия, малко чепат вид на стената да смекча прекалено купешкото усещане на мебелите от ПДЧ и мисля, че се получи.

От време на време в някоя дъска на ламперията се появява микро пукнатина, от която започва да тече смола, а чеповете с времето стават все по-открояващи се под боята, но това са рисковете да си купуваш дървен материал от местните складове :).

Случихме на дъждовно лято, а ламперията беше лошо съхранявана, затова се презастраховахме с третиране на всички дъски с белина, съхнене на слънце, мазане с безир, отново съхнене на слънце и чак след това боядисване от всички страни. Надявам се това да е достатъчно за предпазване от мухъл, плесени, дървояди и прочие гадини поне за известно време. Между стената и ламперията има разстояние, но все пак е доста по-малко от обичайното и се притеснявам леко за вентилацията.

В ъгъла, между комина (не се ползва) и стената има тясна ниша, която облицовахме с шперплат, поставихме 2 етажерки (от отпадъци шперплат за носачи и ПДЧ от стар бял кухненски шкаф за плот) и 4 пластмасови чекмеджета IKEA Retur (всъщност се водят кошчета за боклук, но за съжаление вече не се произвеждат).

Понеже в ъглите на стаята е леко тъмно, добавихме допълнително осветление: 2 черни метални лампи с ключ (отново от Ikea), които бяха доста евтини, а и паснаха добре на обстановката.

За съжаление отново стените ни бяха без нито един прав ъгъл (особено при комина), което усложни доста тази иначе наглед лесна задача. Но съм щастлива, че успяхме да нагласим чекмедженцата да се отварят без проблем, защото бяха купени специално за тази ниша :).

Надявам се тази зима да ми е топло в моето ъгълче не само чисто визуално, а и като реален резултат от изолирането на стените.

Изгоря ни горният реотан на скаричката (лявата на снимката, Sapir, на 6 месеца). Ей така, предпразнично, точно в момента, в който нямаме никакво време да търчим по сервизи.

Сега… ще кажете “Голяма работа, няколко дена без нея, преживяват се”, но при нас скарата е от най-използваните кухненски уреди. Без нея нямаме сутрешна закуска (любимите сандвичи с кашкавал на Прасунсен), нямаме препечени филийки на обяд и вечеря (в малката ни кухня замества и тостер), нямаме и препечените питки за любимите ни “скандинавски” сандвичи. Оцеляхме само един ден без нея и изтърчахме да й потърсим заместител. Обаче какъв?

Малко предистория

Изгорялата беше третата скара в малкото ни домакинство за 12 години. Първата взех от родителите си и беше подарък за тяхната сватба в далечната 1965г. Представляваше проста, но удобно висока скара от дебела неръждаема ламарина, 2 рафтчета за тавичка и 1 реотан. Изхвърлихме я като се пренасяхме, защото… ами нещо шнура се беше прецакал от годините и не ни се занимаваше да го сменяме, а и изглеждаше поочукана.

Втората скаричка си купихме през 2009-та, изкара 4.5г и я изхвърлихме, когато за 2-ри път й изгоря реотан. Беше с вратичка, горно / долно печене и таймер. Още след първия месец интензивно ползване бялата боя стана с цвят капучино и  с времето придобиваше все по-кафяв оттенък.

Третата затова си я избрах иноксова. Беше и единствен модел с възможност за превключване на горен/долен реотан. Първоначалният ни ентусиазъм бързо спадна, след като се оказа, че пече филийките “на петна” и някой трябва да се занимава да ги върти в различни позиции. Изкара от лятото до сега.

Писна ни

и четвъртата я взехме нискотехнологична. Тип “соц. парти грил от 80-те”, имаше ги във всяка студентска квартира. Съвременната версия е произведена в Китай от 1мм ламарина, която едва удържа реотана хоризонтален. Предлага се опакована в полусглобен вид (реотана си го монтираш сам), но това не е проблем, защото така или иначе ще ти се наложи да я разглобиш цялата: креативният китайски гений е облепил ламарината в полиетилен… но не се е сетил да го махне от сглобките и недостъпните места.

И понеже не обичаме смърдящи на пластмаса филийки, поиграхме си малко с отвертката и решихме някой от следващите ни проекти да е “направи си сам удобна скара за сандвичи от дебела ламарина, свестен реотан, ключ и някакъв таймер”. Аман!

(Довършването на долната тераса направихме още миналата есен, но покрай пътешествия, болести, канализационни проблеми, пътешествия и пак болести просто не остана време и желание за този пост.)

През есента на 2013-та успяхме да довършим горната тераса и да направим конструкция и навес на долната. Следващата стъпка беше да се покрие терасата с нещо удобно за почистване и да се завърши парапета и при нея, за да можем по-спокойно да се събираме на по биричка с приятели и съседи

Избрахме уж неплъзгащ се и мразоустойчив гранитогрес… и си го сложихме сами с Прасунсен. Просто в разгара на сезона свободни майстори нямаше.

Като за първи опит да лепим плочки се получи приемливо – има някакво дребно разминаване на фугите от един момент нататък, но иначе стана здраво, изкара зимата и пролетта без да се разклати ни една плочка и… ами доволни сме. Следващият път ще стане без грешка.

С парапета се захванахме веднага, след като фугирах плочките. Искахме кръстосани на 60/120 градуса греди, но ситуацията се усложни от това, че вече имахме готова носеща конструкция, която няма как да се разглоби преди монтажа на вътрешните пана. Използвахме отново наличните в свогенските складове 8/8 и 8/10 см греди.

Опитахме вариант за сглобки с дюбели и лепене при първото пано, но не беше удачен. Следващите закрепихме със скрити в отвор винтове (основно заради дебелината на гредата и дължината на наличните винтове). Вертикалните греди влизат с дюбел в хоризонталните на парапета, а долната хоризонтална е захваната със здрави Г-образни планки. Планките са порок на начинаещия дърводелец, но се наложи да сложим и на други ключови места, за да не се изкърти парапета, когато на него се покатери по-едър човек.

С малко помощ от бащата на Прасунсен направихме и парапет за стълбището.  Монтирахме и допълнителни греди, за поставяне на ветроупорни завеси.

Завесите поръчахме онлайн и си ги монтирахме сами. Доволни сме от тях, осигуряват завет и малко повече топлина през зимата, а терасата остава суха при дъжд и сняг.

За тази година се надяваме да успеем да изкараме вода и ток в градината. Имахме планове да направим диагонали и на парапета на стълбището, да сложим ламперия в спалнята и да спретнем дървена основа на дивана от дебели греди, но… когато – тогава :).

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

Нямах никакво намерение да се занимавам с този тип зимнина точно тази година, но уханието на печени на тенекия чушки, носещо се из квартала и ей тази рецепта за уж мързелива лютеница ме вдъхновиха за нови подвизи .

“Мързеливата” лютеница

Фурната и тавите ми са малки, така че цяла доза няма как да сместя там. Направих половин и толкова ни хареса, че след няколко дена направих още половин. Рецептата ми е оригиналната, но с малка модификация в начина на приготвяне.

Продукти (за 1/2 доза)

• 1,5 кг червени чушки
• 1 кг домати
• 0,5 кг патладжан
• 300 г моркови
• 1-2 глави лук
• 65 мл захар (знам, че не се мери така, но оригиналната рецепта е в чаени чаши по 200 мл, а аз имам мерителни чашки в мл и ми е удобно).
• 35 мл оцет
• 35 мл вино (признавам си, че слагам малко повече)
• 1 и 1/2 супени лъжици сол
• 125 мл олио
• 1/2 глава чесън
• 1/2 връзка магданоз
• подправки на око: черен пипер, кимион, малко чили.

Понеже имам вкъщи човек с фобия към домати, тях ги обелвам и нарязвам на четвъртинки като за салата, отцеждам хубаво сока и семките в отделна купичка и в лютеницата слагам само месестата част, нарязана на парчета. После пасирам и прецеждам отделеното от купичката до доматен сок без семе и го заделям във фризера за готвене (този път напълних бурканче и го пастьоризирах с другите).

Всичко редя сурово в тава без чушките (патладжаните отцедени) и поръсвам солта, захарта, оцета и виното. Разбърквам добре. Отгоре нареждам цели измитите и изтърбушени сурови чушки. Не слагам фолио, тъй като чушките предпазват останалата смес от прегаряне, като се пекат през това време. Обръщам ги веднъж, после ги вадя, беля,  нарязвам на парчета и връщам обратно в тавата.

В моята фурна сместта се изпича до мазнина за около 2.5 часа. На 2-3 пъти разбърквам в процеса на печене. Пасирам и пълним в бурканите – от половин доза излизат около 5 бурканчета от лютеница и малко за дегустация.

Апетитка “Маргаритка”

Това е любимата ми зимнина в буркан, която майка ми правеше години наред и затова съм я кръстила на нея .

Две неща ме дразнеха изключително много при всяко влизане в кухнята – вечно изплесканата (въпреки непрекъснатото търкане с белина) бяла стена под прозореца и двете кофи за боклук пред нея. Защо две и защо в кухнята? Ами тераса няма към нея, а освен общия боклук и остатъците от кухнята за компоста, всъщност събираме и разделно пластмаса, хартия и стъкло. Кофите за разделно са в коридора, но да… при всички опити да използваме повторно каквото може, пак сме се заринали в боклук, а контейнерите за далеч от нас и рядко имаме път натам по-често от веднъж седмично.

За стената измислихме решение: пана от шперплат, на които нарисувах смешни роботчета, готвещи супа от електрически крушки. Наложи се паната да са 2, а не едно цяло, защото имахме само парчета и оттам дойде идеята да са в 2-та цвята на кухнята: оранжево и сиво. При един цвят за фон снадките щяха да дразнят, а така са част от идеята. Използвах водоразтворима боя за дърво и метал “Сократес”, заради подходящите тоналности цветове.

Преместихме и един контакт, към който включвам пералнята, защото кабелът се опъваше прекалено много в стария вариант.

При рязането на отворите за контактите инструментът се строши в движение… ние не пострадахме, но оранжевото роботче беше съсипано. Наложи се да запълвам надраните повърхности с кит за дърво, след което леко изшкурках и боядисах отново.

И понеже се получи добре, кофите изчезват от кухнята. Тази за компост ще замине на площадката пред входната врата, а за общ боклук – в коридора. За разделно събиране се каня да поръчам от “Екокомпост” евтини сглобяеми контейнери по 80л и да ги извадя и тях навън. В някакъв момент ще измислим по-добро решение, но засега е еднакво неудобно дали да излизаш за всяка изхвърлена опаковка навън, или да се препъваш в кофи в и без това тясното пространство вкъщи.

Аз трябва да избягвам тестяното и захарта, а се оказа, че Прасунсен има лека глутенова непоносимост. Това рязко ни ограничи възможностите не само за купешки сладкиши и закуски, а и за домашно направени.  И се започнаха едни експерименти… а успешните ще споделям тук :).

Оригиналната рецепта беше за “Здравословен кекс с лимец и мед” от сайта на БонАпети, но от нея запазих единствено основните продукти и съотношенията. Брашното от лимец заместих с брашно от елда и брашно от шипки като основни, като елдата не трябва да бъде повече от половината количество брашна (иначе кексът се рони). На практика всеки път правя различен сладкиш, благодарение на смесването на различни типове брашна, добавянето на различни ядки и сушени плодове. Глазура не правя.

Необходими продукти

• 3 яйца
• 100 г масло (става и с кокосово)
• 120 г мед (може да се намали с добавяне на брашно от рожков и фурми)
• 120 г брашно (50г от елда, 50г шипково брашно, 20г друго – рожков, бял трън, ябълково, кайсиево и т.н.)
• 1 бакпулвер (може и сода, разбита с малко кисело мляко)
• 1 ванилия ( и/или канела)
• 20 г ром (аз слагам от любимата си вишновка, производство на снаха ми и брат ми, която за съжаление вече не мога да пия натурална заради алкохола в нея)
• 50 г орехи (или лешници) и 1-2 шепи сушени плодове

Процедура

1. Маслото се разтопява на водна баня. Ако медът не е течен,  може да се смеси с горещото масло, за да се разтопи по-бързо и после се оставят да се охладят.
2. Яйцата се разбиват добре на пяна.
3. Добавят се ванилията, бакпулвера, рома и брашното. Ако вместо бакпулвер ползвате сода, разбита с кисело мляко, може да я слагате на части заедно с брашното. Отново всичко се разбърква много добре.
4. Към сместа се добавят изстиналите масло и мед, и отново се разбърква до хомогенизиране.
5. Добавят се орехите (или други ядки), сушените плодове, фурмите (с извадени предварително костилки и нарязани на ситно).
6. Готовата смес се налива в кексова форма и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса (без вентилатор) или на 165 градуса с вентилатор. Времетраенето е според размера на фурната. При мен е 20 минути (за малка по обем фурна), при стандартните е около 25-30 минути. Можете да проверявате с клечка за зъби, но разпука ли се добре на повърхността е готов.

От какао няма нужда, защото кексът става много тъмен заради елдата и шипковото брашно. А добавите ли и брашно от рожков, го докарва и на аромат.

Ако парченцата фурми се слепват много едно за друго, може да се овъргалят предварително в натрошените орехи и тогава да се добавят към сместта.

Могат да се добавят и пресни/замразени плодове, но в малко количество, защото иначе сладкишът се разпада. Успешно се получава със сини сливи (и пресни, и замразени), не особено успешен беше експериментът с ябълки. С банан, смачкан на каша и добавен при разбъркването на сместта е вкусно, но също по-ронливо като текстура.

Формата за кекс при този вид я намаслявам и посипвам с брашно, независимо, че ползвам керамична. Само веднъж пренебрегнах тази процедура и не успях да го извадя… но това беше версията с 2 чаши нарязани ябълки.

По принцип не можете да очаквате от този кекс да бухне добре, независимо от бакпулвера и това е заради безглутеновите брашна. Прилича повече на сладкиш и много добре се получава във форми за мъфини (особено, ако слагате плодове и се притеснявате от разпадане при изваждане от формата), но така го изяждаме по-бързо :).
Количеството тесто е достатъчно за 12 мъфина.

Тези мъфини често похапваме вместо хляб – на сутрешна закуска (когато са по-стари и сухи – срязани на 2 и запечени на скаричка с кашкавал или топено сирене отгоре) или заедно с някое по-леко ядене, вечеря само със салата и т.н.

Оригиналната рецепта промених леко, за да добавя малко екстри (маслини и сирене) и да увелича количеството, за да става за 12 мъфина, без да увеличавам брашното.

Продукти

• 2 яйца
• 1/2 до 2/3 чаена чаша кисело мляко (започнете от по-малкото количество и добавяйте при нужда)
• 5 супени лъжици зехтин
• 1/2 чаена чаша настърган кашкавал
• 100-150 гр сирене, натрошено
• 1 чаена лъжичка бакпулвер (или сода, разбита с кисело мляко или оцет)
• 1/4 чаена лъжичка сол
• 5-10 маслини без костилки, нарязани (по желание може да се добави и малко нарязана червена чушка, чесън, лук)
• 1 и 1/2 чаена чаша оризово брашно (може да се смеси с брашно от просо, малко тиквено или копривено брашно за зелен цвят и повече полезност)

Процедура

1. Яйцата се смесват с киселото мляко и зехтина и се разбиват.
2. Добавя се настъргания кашкавал.
3. Постепенно се добавя брашното с бакпулвера.
4. Накрая се прибавят маслините и сиренето, като се разбъркват внимателно с вилица, за да остане сиренето на бучки.
5. Сместта се разпределя във формичките за мъфини и се пече в предварително загрята фурна на 170-180 градуса за 30 минути (в малки по обем фурни за 20-25 минути).

Плетенето, както се оказа, е перфектното хоби за зимата – може да се практикува и от леглото, под завивката

Съвсем начинаеща плетачка съм. Досега съм успяла да се справя едва с две ленти за глава в ластична плетка, една шал-яка, изпълнена в лицева и чифт ръкавички без пръсти, съчетали двете плетки, които вече съм усвоила.
Но Прасунсен ми подари нова електронна книжка, на мястото на счупения ми Nook Simple Touch и понеже не поръчахме калъф за нея, гушнах томчето “Плетене for Dummies” и се захванах да изплета дрешка за книжка от някаква изостанала дебела прежда за мартенички.

Исках да изпробвам ще се справя ли с плетеница и се оказа много лесно за плетене. Цялото калъфче направих като един дълъг правоъгълник, а плетеницата е прекъсната по сгъвките на книгата, за да има цялото изделие по-добра форма. След завършване се зашива от двете страни.
Капачето е в оризова плетка (или поне моята версия за нея :D) и… май копче няма да слагам. Опасно е за екрана, а и много излишно

Не знам ще намеря ли време и настроение за пътепис за цялото пътешествие до Осло/Свалбард, но обожавам скандинавските дървени къщи и не мога да не споделя няколко поне тук :).

Свалбард

Шпицбергенски шик в Лонгиър

Градчето с труднопроизносимото за мен име (пише се Longyearbyen или Longyear) вероятно ще си остане най-северната точка, на която съм стъпвала и как се справят със строителните неволи неговите 2000 жители ми беше крайно любопитно. Поживяхме 2 дена в дървена миньорска барака и… добре де, влюбих се в това място :).

Особености на полярните домове

Като например кварталните къщички за пощенски кутии – за да не се лута пощальона от къща на къща през дългата полярна нощ. Или пък “мазетата”, организирани като складови сгради някъде на улицата. “Мъжката бърлога”, залепена до крайбрежна къща.

И задължителната “кална част” на почти всяка сграда: къща, хостел, кафене, бар, музей… тоест място, където оставяш обувките си и нахлузваш чехли. Само в магазините се влизаше директно.

Строителни неволи

Да си строител при тамошния климат не е майтап работа. Пролет е, началото на сезона и до края на лятото трябва да са приключили. Зад приятно боядисания в черно парапет на туристическия информационен център стои… ами да, дъски и шперплат.

Местата за шопинг

Паркинги и контейнери за боклук

Не е свързано с дървените къщи, но е забавна част от градския пейзаж. Платен паркинг в пустощта, човеко…!

Осло

Къщички за къпане

Последен ден, а вали дъжд. Разходката с корабче из фиордите на Осло е подходящ вариант да се видят интересни дървени къщи, за съжаление отдалеч.

Някои са вградени директно в скалата, а островчето-сграда се ползва за бракосъчетания.

Малките, почти кукленски къщички са съблекални за къпане. Всяко семейство с вила в района има и такава къщичка на брега – често с цветовете на къщата-майка. В тях се преобличат, оставят някакъв багаж, разполагат шезлонги по мини верандите, вероятно и някоя въдица…

Някои от малките острови са частни, на повечето е почти невъзможно да купиш имот. Предават се в семейството, а новите собственици трябва да запазят цветовете и архитектурата на старата къща.

Лилестрьом

Искахме да избягаме за час от Осло и попаднахме в Лилестрьом – малко градче на 18 км от столицата. Съжалявахме малко за живописните селца, които пропуснахме по пътя, но и в Лилестрьом открихме квартал с традиционни къщи, които да разгледаме отблизо.

Макар и доста късно, тук също се смрачи. Побързахме да се качим на обратния влак и да се приберем в хостела – полетът за дома предстоеше.

***

Огромни благодарности към д-р Зинаида Гаранина, която направи това и всички бъдещи мои пътешествия възможни! Чудесен човек и отличен хирург!

Cyber/SAS (чиито коментари много ни радваха тук) продава голяма, хубава къща в красивото село Кътина, намиращо се в непосредствена близост до София.

Имотът е много подходящ за хора, които искат да комбинират спокойният живот сред природата със съвременни високотехнологични екстри: домашна автоматизация, системи за сигурност и комуникации. Къщата е триетажна: РЗП 320 м2 с 500 м2 двор и е много подходяща за големи семейства или хора, обичащи да посрещат гости.

На 1-ви етаж е обособен домашен офис, което позволява и комфортна работа от къщи, но встрани от домашния шум.

Къщата се продава напълно оборудвана и обзаведена, от единствен собственик и е без утежнения. Подробното описание на имота, както и много снимки от всички помещения има в сайта, предоставен от Cyber/SAS: http://katina.hybsys.bg/

(Аз се размечтах… тук има повечето от нещата, за които още не ни остава време/място да направим в нашата къща :). Надявам се този дом да си намери хората, които да го оценят по достойнство и да са щастливи в него!)

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Навесът, направен преди 3г ни върши добра работа, но въпреки това следобедното лятно слънце прави невъзможно седенето (и работата) на верандата.

Въртеше ми се в главата идеята за някакви прости щори, от сорта на бамбуковите, но от материал, който няма да изгние и се намира и в местните железарии.

Материали

1. Градинска засенчваща мрежа 90%;
2. Дървен прът за моп (може да се замени с някаква летва, но струваше 1,50лв, бамбуков и добре изгладен);
3. Два вида куки за окачване (с халка и без);
4. Летви;
5. Канап и конопени въжета.

Реализация

Самите щори се правят много лесно:

• Засенчващата мрежа се реже на нужния размер и се заковава с телбод за предварително лакираните летви.
• В горната част на летвите се навиват куките, които са с допълнителна халка, а другите куки се навиват в носещата греда.
• Дървеният прът за моп служи за тежест и опора за навиване в долния край на щората. Махат се гумените му аксесоари и се зашива здраво в подгъв на мрежата с канап и дебела игла (губерка).
• Мрежата се разнищва, така че ако се срязва от двете страни, е добре също да се обканти с канап. Аз я минах грубо с тропоска, защото… ами така ми харесва
• Щората се окачва, като се ползват малките халки за захващане една в друга, а големите се оставят за въжетата.
• Накрая се прави механизма за навиване с помощта на конопените въжета и големите халки.

За да не се измъкват въжетата от халките, краищата им могат да се съединят в някакъв красив морски възел.

И отзиви след 3 седмици употреба

Засенчващата мрежа пропуска доста светлина. Не знам какво точно означава 90% в обозначението, но определено не спира 90% от светлината. Иначе е проветрива, пропуска въздуха и не прави верандата задушна. Не скрива съвсем и гледката към двора.

Този вид окачване и навиващ механизъм се оказаха неподходящи за външна употреба. Още от първия ден се почувствах като на ветроход и се наложи да връзвам здраво въжетата за парапета, за да не летят щорите насам-натам. Не помага много :).

След някоя друга година, когато се наложи да подменяме щорите, ще избера по-плътна материя и ще измисля някакво по-подходящо окачване.